Веле Петров Кралевски, Кралев дол
Възрожденец, просветител и общественик. Изследовател на живота и делото на Паисий Хилендарски. доказъл, че първобудителя на народа ни е роден в село Кралев дол.
Веле Петров Кралевски (1867-1942)
Най-вече образът на Веле Петров Кралевски - инициаторът и организаторът на движението в полза на спомените, че Паисий е от Кралев дол. Името му бе така затрупано от недомлъвки, че аз, когато съм чела публикациите му, винаги съм имала предубеждението, че авторът е любител-краевед. Сега вече, тъкмо от тази книга зная, че опонентът на нашата позиция е високообразован и подготвен изследовател и дискусията с него трябва да се води на отговорна научна основа. Книгата е изпълнила главната си мотивация - да изгради ПАМЕТ на този неуморим паисиевед.
Христоматийният комплект от публикациите на Веле Кралевски представлява също значим принос, защото в наше време трудно се издирват публикации в периодичните издания на 30-те години. Трябва да си призная, дори аз, която искам всичко да зная за Паисий, не съм ги чела в пълнотата им. А какво остава за младите генерации! Сега становищата ще се изграждат след контакт с реалните, автентичните текстове.
Интересна е легендарната сага за Паисовци. Аз съм я оценила в моите книги като паметник на необходимостта за българите Паисий да е множествен, да е навсякъде и от всякъде, което е видим израз на признателността на нацията, изразена върху един от преписите в едно изречение на читател: "ВЕЛИКО БЛАГОДАРИХ". Но в подробното представяне на "сагата" тук, в книгата, има значими етнофолклорни находки; самото усилие да се наложи това предание приема характер на "духовно движение", което повече няма да се подминава от учените-народоведи.
Още повече се изненадах, когато от книгата разбрах за ролята на протоиерей Стоян Лозанов от Банкя в изясняването и утвърждаването на легендарното предание за кралевдолските Паисовци. От 40 години сме съседи и непрекъснато общуваме с дъщерите и синовете на дядо поп, а след като те починаха, с внуците им. И никога не съм подозирала, че е съществувало това семейно предание, още повече, че сме разговаряли с тях по повод на мои публикации, било докато ги подготвям, било като са вече завършени. Но не по проблемите, а само като напрежение на програмата ми. А дъщерите на дядо поп Надежда и Фроса бяха високообразовани и авторитетни учителки, синовете му - инженер, завършил в Австрия и лекар - с някакви ангажименти към двореца. Една от внучките му е гимназиална учителка по история. Изненадана съм - не е достатъчно! Дано намеря време да проникна до семейните им спомени!
Най-сериозното ново предизвикателство на новата книга, което на всяка цена трябва да се вземе под внимание, е ориентирането на Веле Кралевски като доказателство на тезата му към онези новобългарски (диалектни) езикови форми, които Паисий употребява, размесени в църковнославянските структури. Сега българското езикознание разполага със сигурна методика за установяване на диалектни черти и, надявам се, тъкмо този въпрос ще стане централен в една дискусия за родното място или по-точно казано, за родния диалект на Паисий. В своите изследвания аз съм отделяла внимание само на старинните черти на езика, защото съм търсила книжовните извори на "История славянобългарска". Така че дискусията по езика ще стане основата на бъдещите доказателства.
В заключение: пред нас е една отговорна книга, която ни задължава да се отнесем към нея отговорно. Приветствам създателите и издателите й!
Източник: http://www.slovo.bg/litforum/index.php?ar=214
Марин Дринов, един от основателите на Книжовното дружество в Браила, в неговото периодично списание пък пише, че Паисий е от Самоков. Той не дава убедителни доказателства, но мнозина му вярват, защото от написване на "История славянобългарска" са минали малко повече от 120 г., а от смъртта на Паисий (1798 г.) около 70. Това са все пак само 3 поколения и спомените може да са живи.
Спорът се развихря през 1912 г., когато на 11 май наред с празника на светите братя Кирил и Методий се чества 150-годишнината от написването на "История славянобългарска". Тогава във в. "Мир" неврокопският митрополит Теодосий, роден през 1846 г. в с. Търлис, си спомня, че Неофит Рилски потвърдил пред архимандрит Исая, родом от същото село: "Много късно е писал за българите йеромонах Паисий, негов съотечественик от Банско".Тази история в ръкопис той имал измежду книгите, взети от Рилския манастир.
Веле Кралевски, родом от Кралев дол, държи на тезата, че Паисий е негов съселянин. Това става през 1923 г. с поредица статии във вестниците "Независимост" и "Пролом". Още през 1886 г. Веле, тогава ученик, се завърнал в селото си и видял поп Григорий да гори "старите книжляци", които сметнал за непотребни. Ученикът спасил една книга, която се оказала "Служебникът" на Божидар Вукович, отпечатан през 1554 г. във Венеция. Тогава у него се загнездил въпросът: "Откъде тя е попаднала в малкото селце?" Старите хора му разказали, че книгите са донесени от калугерите от Света гора Лаврентий и Паисий. И в техните спомени, друг е въпросът доколко са достоверни, се появява трети брат, който се нарича Цветан - свещеник в Кралев дол. Разказите звучат убедително и най-важното не си противоречат. В селото има и доста имена като
"Паисова чешма", "Паисова махала", "Паисова кория"
През 1931 г. в БАН Веле Кралевски застава пред елита на тогавашната ни историческа наука в опит да го убеди, че Паисий е от Кралев дол. Споровете продължават няколко дни. Накрая председателят на БАН, по това време проф. Васил Златарски, безпомощно отпуска рамене: "Щом не успяха историците, думата имат филолозите. Езикът е най-сигурно доказателство за родното място на автора на "История славянобългарска". Академиците Балан и Ив. Снегаров и проф. Ст. Младенов въз основа на лексиката доказват, че авторът на "История славянобългарска" е роден в областта Палакария, ограничена от Витоша, Рила, пернишкото Голо бърдо - т.е. там, където е с. Кралев дол. Видният българист Йордан Трифонов оборва тази хипотеза в списанието на БАН през 1937 г. Според него Кралевдолското предание трябва да се "изтегли" с 20 г. напред - кралевдолските Паисиевци нямат нищо общо с автора на "История славянобългарска".
Източник: http://macedonia-history.blogspot.com/2006/10/blog-post_1161726212134059...
Публичен регистър на лицата към 1893 година, завършили висше образование в Университета с данни за името, номера на дипломата, дата и място на раждане и придобита специалност
118. Петър Ангелов, 15. V. 1869 г., с. Желява, София
119. Константин Бързачки, 20. VI. 1870 г., с. Граница, Кюстендил
120. Анастас Думев, 15. IK. 1869 г., Воден, Гърция
121. Йордан Ковачевски, 17. I. 1870 г., Кюстендил
122. Веле Кралевски, 24. 11. 1868 г., с. Кралев дол, Перник
Източник: http://meteff.blog.bg/lichni-dnevnici/2008/05/13/almanah-sofiiski-universitet-1893.192129
Вестник ПРО & АНТИ: Д-р Атанас Кралевски - роден през 1903 г. в семейството на колоритна личност от стара София - филолога Веле Кралевски - бе завършил медицина в България. Избрал беше да практикува тежката и опасна за здравето на лекаря специалност - гръдни болести. Още като млад фтизиатър в Държавния санаториум за туберкулозноболни в Искрец бе проявил качеството си на отличен диагностик. Бързо беше овладял изкуствения пневмоторакс - по него време най-ефикасното лечебно средство за засегнатите от смъртоносното белодробно заболяване главно млади и бедни хора.
Източник: http://pro-anti.net/component/content/article/1550.html
- Идентифицирайте се за да четете и изпращате отговори и коментари